ИСТОРИЯ НА КОНФЛИКТА

В периода от 1920 до 1950 г., благодарение на разкритите богати залежи от природен газ и нефт и установените в резултат на това близки пазарни взаимоотношения със страни от Европа, Аленд се е ползва със статута на богата държава. През този период страната се управлява от Националната партия.

През Втората световна война Аленд запазва неутралитет. През 60-те години на миналия век изпада в изолация поради установения режим и преживява значителен упадък, в следствие на което управляващата Национална партия е заменена от Демокра­тическата партия, чиито членове са основно азани. Въпреки че новото управление обявява като приоритетни просперитета и единството на нацията, спазването на човешките права и повишаване социалния статус на населението, то среща яростната съпротива на местни екстремистки фракции, населяващи от десетилетия планинските райони на страната.

Икономическата криза през 80-те години на XX век води до последователната смяна на няколко коалиционни правителства. Липсата на консенсус в парламента по най-важните социални проблеми и нежеланието на лидерите на трите основни етноса за изглаждане на противоречията между тях е причина за ескалиране на напрежението в страната.

В тези трудни за страната години се появяват първите емисари, идеолози и донори на международната терористична организация „Роджина”. Те създават и първите терористични клетки в Аленд.

Симпатизанти и последователи на „Роджина” са главно екстремистки настроени вуки и седи. Основните им цели са създаване на крайно фундаменталистко течение и свързаните с него обичаи, отхвърляне на демократичните ценности и осъществяване на контрол върху енергийните ресурси на страната.

Сигурността в Аленд се понижава още повече с приемането на пакет от закони, забраняващ изучаването на религия в училищата, падането на политическите и правни ограничения за жените, сключването на редица международни договори, свързани с изграждане на нови енергопреносни мрежи и увеличаване на доставките на природен газ и нефт за страни от ЕС и особено след вземането на държавно решение за преминаване на петролопровод през район, който някои последователи на религията сеизм смятат за свещен. Това довежда до сближаване на позициите на екстремистките групировки и фундаменталните сеизмити и избухване на стълкновения между силите за сигурност и въоръжени бунтовнически групи, целящи свалянето на правителството. Терористичната организация „Роджина” действа активно за дестабилизирането на държавата и региона, като финансира, въоръжава и подготвя местните си терористични структури.

След продължили близо шест месеца въоръжени стълкновения е сключено примирие.

Членуващи в терористичната организация „Роджина”, сеизмити отправят обвинения към правителството за сериозни нарушения на човешките права по време на конфликта, предателство на националните ценности и интереси.

Напрежението се запазва високо.

Хуманитарната обстановка в страната е кризисна. Вследствие на глобалното затопляне на климата, регионът е засегнат от 10-годишна суша. Липсата на достатъчно природни източници на питейна вода и незначителната по количество реколта рязко влошават ситуацията в страната.

 

Развитие на конфликта

Аленд е изправена пред възможността да изпадне в пълен хаос. Усилията на правителството да установи контрол върху фундаменталистите сеизмити и екстремистките бунтовници са неуспешни. Икономическият и финансов сектор са обхванати от криза.

Въпреки сключеното примирие терористични групи продължават да извършват показни убийства на водещи политици и представители на енергийния бизнес. Правителството е обвинявано в корупция, неспособност да управлява страната и в действия в интерес на чуждестранни петролни картели.

Заключителната фаза от строителството на нефтопровода, преминаващ през свещения за сеизмитите район, е саботирана от бойци на „Роджина”. Взривена е помпена станция на рафинерията, което провокира нови въоръжени стълкновения.

Силите за сигурност не са в състояние да овладеят и контролират положението, както в страната, така и в териториалните води на Аленд. Констатирани са случаи на прекомерна употреба на сила, в т.ч. и публични разстрели, извършвани  от отделни служители.

Нарушен е договореният режима на доставките на нефт и газ.

Голяма част от населението на Аленд е изправено пред изключително сложна ситуация – да оцелява в условия на насилие и липса на храна, вода, възможности за работа и условия за нормално съществуване. Ширещата се черна борса, бандитизъм и несигурност принуждават стотици хора да търсят по-добър живот като емигрират в държави с установен правов ред и социална сигурност.

Създадената ситуация в региона привлича вниманието на международната общност, която осъжда актовете на насилие и отправя призиви за прекратяването им. Страните от ЕС, НАТО и зеленоморският регион са единодушни, че по-нататъшната дестабилизация на Аленд е пряка заплаха за сигурността в региона. Спирането на доставките от петрол и газ може да повлияе на икономиките на редица европейски страни, а невъзможността на местните власти да се справят със ситуацията създава благоприятна среда за международния тероризъм.

Политическото ръководство на Аленд отправя молба към Комисията по сигурността на Регионалната организация за развитие (РОР) за оказване на  международна хуманитарна помощ.

Правителството на Р България води активна външна политика за предотвратяване нарастването на кризата и запазване на сигурността в региона. На заседания на РОР на ниво министри на външните работи Р България предлага Аленд да приеме международни наблюдатели и изразява готовност за оказване на хуманитарна помощ.

Положението в Аленд и региона е разгледано на заседание на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, като основното внимание е насочено към оказва­не на хуманитарна помощ и помощ при възстановяване на законността в страната и гарантиране на сигурността на доставките на нефт и газ. Изпратени са наблюдатели на ООН в Аленд.

Изготвеният от наблюдателите доклад и изричното настояване на Комисията по сигурността на РОР, след извършените терористични актове в страната, отвлечените от терористи кораби в Зелено море в края на т.г. и нарастващата бежанска вълна поставят началото на съвместни действия на международната общност под егидата на ООН.

По инициатива на генералния секретар на ООН е свикано извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН, на което се взема решение за оказване на помощ на Аленд за нормализиране на обстановката.

На 12 ноември т.г., Съветът за сигурност гласува резолюция № 1717 за възстановяване и поддържане на вътрешния ред в страната.

В изпълнение на глава 7 от Устава на ООН, Съветът за сигурност се обръща към НАТО за осигуряване на хуманитарна, военна и полицейска помощ за Аленд.

В началото на 2010 г., Северноатлантическият съвет (САС) стартира процес на политико-военна оценка на обстановката и изисква от основните политически, военни и цивилни комитети да започнат планиране.

В края на  януари 2010 г. SACEUR представя стратегическата си оценка и препоръките на основните политически, военни и цивилни комитети за планиране.

На тяхно основание НАТО обявява готовност пред ООН за формиране на сили и провеждане на операция по възстановяване на сигурността в Аленд.

На 26.01.2010 г. Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция № 1718, с която се възлага на НАТО да приложи изпълнението на резолюция № 1717/12.11.2009 г.

На 27.01.2010 г. САС приема директива, с която поставя задача на военните органи да започнат оперативно планиране за разработване на концепция за операция по поддържане на мира на територията на Аленд,  водена от НАТО и с мандат по глава 7 от Устава на ООН.

На 01.02.2010 г.  стратегическият командващ на Обединените въоръжени сили в Европа издава указания по планирането към Съвместното командване на силите в Неапол.

На 01.03.2010 г. Съвместното командване на силите в Неапол формира Многонационални съвместни оперативни сили (CJTF) - ACTIVE FORCE (AFOR).

За нуждите на операция „Меч” на НАТО Р България предоставя за използване и осигурява пристанища Бургас и Варна, летища Бургас, Безмер и  Граф Игнатиево, както и съоръженията на полигон Ново село.

 В операцията по възстановяване на сигурността в Аленд Българската армия участва с пехотен батальон от СВ, взвод за гражданско военно сътрудничество в състава на многонационалните сили (CIMIC), два тима за разузнаване с хора (HUMINT);  фрегата от ВМС; взвод от служба „Военна полиция”.

От 01.06.2010 г. Алиансът започва изнасяне и развръщане на силите за операцията в театъра на военните действия с разчет до 25.08.2010 г. да бъдат заети райони в западните части на Аленд. Контрола на въздушното пространство над територията и в делегираното въздушно пространство на Аленд се поема от въздушния компонент на CJTF - ACTIVE FORCE (AFOR).

AFOR определя:

- буферна зона с ширина 10 км по границите на контролираното въздушно пространство на Аленд;

- зони за дежурство на авиацията на коалиционните сили от състава на CJTF - ACTIVE FORCE във въздуха;

- зона за дежурство на АУАКС;

- зони за изчакване и презареждане във въздуха.

По същото време започва и операция по контрол на корабоплаването в Зелено море.

Провеждат се мероприятия за постигане на пълни оперативни способности.

На 01.09.2010 г. започва провеждането на операцията „Меч” по възстановяване на сигурността и оказване на хуманитарна помощ на Аленд.

Бежанската вълна се засилва. Граничните власти на Р България сериозно са обезпокоени от рязкото увеличаване на опитите на граждани на Аленд да достигнат територията на страната по море и да се сдобият със статут на бежанци.

На 10.09.2010 г. се провежда съвместна операция на AFOR с Националната армия на Аленд и са нанесени въздушни удари по лагери за подготовка на бойци от „Роджина” в планинските райони на северен Аленд.

Президентът на Аленд, в свое изявление по телевизията и радиото, приканва екстремистките групировки от „Роджина” да прекратят съпротивата и да предадат оръжията си.

С началото на операцията на НАТО в Аленд терористичната организация „Роджина” е изпраща предупредителни писма до отделни политически лидери на страните участнички в операцията и разпространява обръщения и видеоматериали в интернет и медиите, в които са отправени заплахи за физическа саморазправа.

В началото на октомври 2010 г. са проведени серия терористични атаки по море, с което се нарушава нормалното корабоплаване в района. Осъществени са три терористични акта на територията на страни от ЕС, участващи  в операцията, при които загиват стотици цивилни и са нанесени огромни материални щети на обекти от стратегическа важност за отделните държави. Отговорност за атентатите поема терористичната организация „Роджина”.

На 01.10.2010 г. началникът на отбраната докладва на министъра на отбраната на Р България за нарасналата заплаха и реалната опасност от терористични актове на територията на страната, както и за взетите мерки по усилване на охраната на стратегическите обекти.

В периода 10.11.2010 г. – 14.11.2010 г. се формира увеличаващ се поток от граждани на Аленд, търсещи закрила на територията на Р България.

На 15.11.2010 г. на свое заседание Съветът по сигурността към Министерския съвет предлага да се създаде Национален щаб (НЩ) по овладяване на криза, вследствие на навлизане на територията на Р България чужди граждани, търсещи закрила, да се въведе  в действие на „Плана за действие при временна закрила в Република България” и да се информира ЕК за възможностите на страната да приеме бижанцзи. След заседанието  със заповед на министър-председателя на Република България (допълнение 1) е формиран националния щаб под ръководството на министъра на вътрешните работи.